Начало / Новини

инж. Галина Василева: Най-важното е да се ускори темпото на развитие на проектите с еврофинансиране

29 юни 2017 A+AA-

С инж. Галина Василева разговаря Милена Василева, Градът Медиа Груп.

 

 

 

Г-жо Василева, с какви средства за транспортна инфраструктура разполага България за периода 2014-2020 и от кои източници? Какво е изпълнението на Оперативна порграма "Транспорт и транспортна инфраструктура"?
България разчита на два източника за сектор "Транспорт". Единият е Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" (ОПТТИ) с общ бюджет 1.888 млрд. евро, като 1.6 млрд. е еврофинансиране от двата фонда, а 288 млн. евро е българското съфинансиране. Вторият източник е Механизмът за свързване на Европа - за 3-годишния период по Кохезионния пакет разполагаме с 406 млн. евро европейско финансиране, още 15%, или 61 млн. евро, е националното финансиране. Така общо по МСЕ имаме 467 млн. евро, а общо по двете програми - 2.360 млрд. евро.
Към този момент по МСЕ имаме подписани споразумения с INEA за 294 млн. евро за общо 7 одобрени проекти по първа и втора покана. От тях 3 са железопътни, на стойност 285 млн. евро, а другите проекти са за подобряване на въздушното движение и условията за корабоплаване по река Дунав. В началото на февруари за третата покана бяха подадени нови 4 проектни предложения за бюджет от 114 млн. евро, като основният проект също е за жп проект - жп възел Пловдив, а с 40 млн. евро се кандидатства за изграждане на 15 км АМ "Калотина – София". До края на юни ще има резултат кои проекти са избрани.
Все още усвояването на средствата от ОПТТИ върви с бавни темпове (изключение прави метрото), затова е важно да ускорим този процес. Надявам се през 2017 г. да обявим голяма част от търговете за т.нар. "големи" проекти.

Какво е изпълнението на железопътните проекти? С какви средства разполагат железниците през втория програмен период?
За жп проекти в периода 2014-2020 Национална компания "Железопътна инфраструктура" разполага с около 1 млрд. евро.
285 млн. евро (85% от средствата) са от МСЕ от първа и втора покана за развитие на жп възел София в участъка София – Волуяк, за София – Елин Пелин и за Костенец – Септември. По третата покана очакваме одобрение на 98 млн. евро (85%) за жп възел Пловдив.
По Оперативна програма "Транспорт" 2007-2013 са завършени успешно всички проекти с изключение на рехабилитацията на жп трасето Септември - Пловдив. Към този момент остават някои довършителни работи, свързани с приемане на системите за сигнализация и контактна мрежа, което се очаква да приключи в началото на месец август. Останалите три позиции от проекта са завършени.
В окончателния доклад за изпълнение на програмата, който изпратихме до Европейската Комисия в края на м. март 2017 г., обявихме този проект като нефункциониращ, но въпреки това и към момента трасето се използва с временна сигнализация. Новите проекти за 2014-2020 г. са основно трасетата Пловдив – Бургас, фаза 2, и участъка от Елин Пелин до Костенец. При двата проекта има съществено забавяне - и при подготовката на търговете, и при подготовката на апликационните форми.

Какво предстои при развитието на жп проекта Пловдив – Бургас, фаза 2?
В проекта са включени някои допълващи дейности на първата фаза, която приключи тази година и е разделен на повече от 10 позиции. Най-труден е участъкът Оризово-Михайлово. За него беше обявен търг за проектиране, който се обжалва и е прекратен. За проектиране са предвидени 18 месеца и едва след това ще бъде обявен търг за строителство, т.е. завършването на проекта се приближава до критичния срок - 2023 г.
За жп участъка Скутаре – Оризово е сключен договор за строителство на 6 март 2017 г., има изпълнители и за строителен надзор и оценка на съответствието, издадено е разрешение за строеж и се изпълнява проектирането, което продължава 6 месеца.
За отсечката Стралджа-Церковски има договор за строителство от 20 април.
Готова е документацията и се очаква обявяване на търг за проектиране и изграждане на системи за сигнализация и телекомуникации за целия участък от Пловдив до Бургас.
В отделен търг са обособени надлезите и подлезите, които заместват жп прелезите.
За уастъка Ямбол – Зимница има технически проект и по трасето се провеждат отчуждителни процедури. Предвидена е още реконструкция на отделни стрелки в гарите Зимница и Стралджа. Предвижда се още изграждане на защитен лесопояс на участъка Черноград – Айтос.

По-трудният участък е трасето Елин Пелин – Костенец. Какво предстои по него?
Елин Пелин – Костенец е разделен в 2 позиции и се финансира от ОПТТИ. За участъка Елин Пелин – Ихтиман предстои обявяването на търг за строителство. В участъка Ихтиман – Костенец се подготвя ПУП.

От миналия програмен период останаха и бяха прехвърлени в периода 2014-2020 г. няколко тягови подстанции и четирите надлеза в проекта Септември – Пловдив. Кога ще бъдат завършени те?
Тяговите подстанции (ТПС) Бургас, Карнобат, Ямбол вървят с добри темпове. ТПС Ямбол ще бъде въведена в експлоатация в края на юни т.г., а ТПС Бургас – в края на юли. След това строителите започват работата по ТПС Карнобат, която очакваме да бъде завършена през септември – октомври т.г.
За четирите надлеза са проведени търгове и са избрани изпълнители. За два от тях - при жп гара Тодор Каблешков и при с. Триводици, има разрешение за строеж, а за другите 2 надлеза очакваме разрешение за строеж. И четирите надлези ще бъдат завършени до края на годината.

За подготовка на проекти са предвидени 26 млн. лв. Какво е развитието на проекта за жп трасето от София към границата с Македония?
Техническата подготовка на железопътния участък София – Перник – Радомир – Македония се изпълнява с финансиране от първа приоритетна ос, която е за железопътна инфраструктура. Предстои обявяване на поръчка за проектирането.

Какво е развитието на проектите с финансиране от Механизма за свързване на Европа?
От седемте одобрени проекти, най-напреднал е София – Елин Пелин. През ноември 2016 г. беше подписан договор за проектиране и строителство, сега се проектира, до края на 2017 г. се очаква разрешение за строеж. За този проект проблеми няма, трудностите ще са за отсечката Костенец – Септември (348 млн. лв.), за който предстоят обявяване на търгове. В момента очакваме решението на ЕК за жп възел Пловдив ( 105 млн. евро).

За пътищата се пише повече по медиите? По-ясни или по-проблемни са там нещата?
По традиция за пътищата се знае повече. И там проектите са много сложни и има доста трудности, които се опитваме да преодоляваме заедно с Агенция "Пътна инфраструктура".
Обходът на Габрово е другият проект, обявен като нефункциониращ в окончателния доклад за ОПТ. Завършени са 46% от него към момента и се очаква изграждането му да продължи до началото на 2018 г. Крайният срок е до декември 2018 г., като след тази дата има опасност да изгубим европейското финансиране. На АПИ ще им е необходим допълнителен ресурс от около 50 млн. лв. за неговото завършване, тъй като те успяха да усвоят около 46 млн. лева от ОПТ 2007-2013, а общата му стойност е 100 млн. лв.
Лот 3 на АМ "Струма", който е основният проект в този програмен период на ОПТТИ, се състои от четири основни части – Лот 3.1. Благоевград – Крупник, Лот 3.2 Крупник – Кресна, Лот 3.3 Кресна – Сандански и тунел "Железница", който също е в отделен търг.
По няколко думи за всеки участък:
Отчитаме известно забавяне със строителството на лот 3.1 Благоевград – Крупник. С около три месеца закъсня предаването на техническия проект и очакванията ни са строителството да започне най-късно през м. август. За тунел "Железница" АПИ в момента преработват документацията за обществена поръчка, като срокът за изпълнение се намалява от 1400 дни на 1000 дни, с което се цели компенсиране на забавянията в резултат на неуспешната тръжна процедура.
За лот 3.2 Крупник – Кресна има идеен проект, избран е вариант, по който ще се прави технически проект, но крайният избор зависи от решението на МОСВ по Оценката на въздействието върху околната среда, както и обществените обсъждания. Тя беше внесена в ековедомството на 6 юни т.г. и очакваме тяхното становище.
Лот 3.3 Кресна – Сандански на практика е единственият участък, по който вече се строи. Средния физически напредък там е между 35% и 40% . Преди няколко дни направихме проверка на място с представители на Европейската комисия и мога да кажа, че се работи активно на обекта. Открити са археологически разкопки на 6 места, като в момента екипи от археолози проучват артефактите. За 20 км от този лот отчужденията са приключили и има разрешение за строеж.

Чакаме решение на Комисията за финансирането от Механизма за свързване на Европа на 15-километров участък от Калотина до Драгоман (40 млн. евро), който е част от магистралното трасе София – Калотина.
Проектът за изграждане на интелигентна транспортна система на АМ "Тракия" е одобрен и има договор за безвъзмездна помощ. В момента АПИ подготвят документация за тръжната процедура.
Проектиране за АМ "Русе – Бяла - Велико Търново" е осигурено по ОПТТИ. Засега има договор за безвъзмездна помощ и е избран изпълнител за ОВОС.
До средата на 2018 г. ще има цялостен проект за трасето Видин – Монтана, чието проектиране започна през миналия програмен период. Първите участъци ще имат проект до края на тази година.

Кои други проекти се изпълняват с еврофинансиране?
Два от проектите са на Изпълнителната агенция "Проучване и поддържане на река Дунав" (ИАППД), а други 2 – на ДП "Пристанищна инфраструктура" (ДППИ).
От март тази година е на вода кораб за хидрографски измервания по река Дунав, като в края на април започнаха първите работни плавания за измервания на дъното и заснемане на част от реката.
С финансиране от МСЕ ИАППД изпълнява съвместен проект с администрациите на Австрия (водещ партньор) и Румъния. По този проект ще бъдат закупени още два кораба – единият хидрографски, а вторият – маркиращ. Обявени са двете обществени поръчки и се очаква изпълнителите да бъдат избрани през юни. Ще бъдат закупени и хидрографски станции, които измерват водното количество в критични участъци. По друг проект се прави актуализация на предпроектните проучвания на българската част от река Дунав при Батин – Белене.

Има ли изненади в развитието на проекта за метрото?
Както и досега този проект върви в график. Формулярът за кандидатстване на етап 1 е одобрен още през месец април, а преди няколко дни Европейската комисия одобри втория етап.
Първият етап включва 8 км трасе и 8 метростанции, едно метродепо и доставка на 20 метровлакове. Има общо 9 подписани договора, разделени в позиции, с различен напредък. Средно изпълнението е 26%. Най-напреднало и изграждането на МС 14 при "Красно село" и на МС 12 при бул. "България" и бул. "Иван Гешов" – 42%. Тунелопробивната машина прокопава по 20-30 м на ден. Започва се поетапно възстановяване на движението в затворените участъци за изграждане на метростанциите. Вече са отворени локалите на бул. "Гоце Делчев" и участъка от бул. "България" при кръстовището с бул. "Иван Гешов", а от 18 юни ще бъде възстановено движението по бул. "Патриарх Евтимий".
Депото е в строителство. Предвижда се през август-септември 2019 г. етап 1 да бъде завършен.
По втория етап от "Красно село" през "Овча купел" до кв. Горна баня са сключени 4 договора – 2 за строителство, 1 за надзор и 1 за производство на системи. Трасето е 4 км с 4 метростанции, групирани в 2 позиции. В момента се извършва проектирането, като срокът за завършване е 32 месеца. До края на 2019 г. ще имаме 12 нови метростанции от кв. Хаджи Димитър до кв. Горна баня.

Какво е развитието на интермодалните терминали?
Приключи строителството на ИМТ Пловдив и в момента тече процедурата за концесиониране на терминала. Изграждането на ИМТ- Русе засега отпада от ОПТТИ.
Относно изграждането на другия терминал - във Варна, проучванията показат, че строителната стойност е изключително висока и в момента експертите обследват дали тази стойност е обоснована и от кой източник на финансиране можем да изградим съоръжението. Анализират се възможните варианти за изграждане, включително публично-частното партньорство, чрез механизмите на концесия, така че обмисляме и този вариант.

Коя е най-важната задача сега за ОПТТИ и МСЕ?
Най –важното за нас в момента е да се ускори темпото по подготовка и стартиране на тръжните процедури за големите проекти.

 

03_GV.jpg